В някой от първите дни на опита за студентска революция през януари един младеж каза по телевизията, че го тормозела мисълта, че те, сегашните студенти, са „поколението на 500-те лева”. Демек, че обществените структури са се нагласили така, че те, младите, каквото и да правят, парите, които ще получават ще се въртят около 500-те лева. Пълна безнадеждност. И, въпреки, че са наясно с това, те, милите, пошумяха три дни и пак се кротнаха. Нито с полицията посмяха да се сбият, нито се разбраха как да си продължат протестите, нещо там се разцепиха на два синода … . И после не искали 500 лева. Еми, то на такива характери и това е много. Жалко, защото много ми се щеше студентите да направят някоя хубава пачанга. Да размърдат малко блатото. Е, очевидно, не може. Не става. По тия краища хубава колективна революция не може да се получи. Като е така, като са всички индивидуалисти и искат да се спасяват поединично от прокобата на „500-те лева”, дайте да им помогнем на децата. Да ги насърчим всяко от тях да си направи своята малка индивидуална мирна революция.
„В страни като България, в които няма установени обществени оценъчни критерии, успява този, който е арогантен. Истинската арогантност бива два типа – на парите и на знанието. Първата е по-примамлива, но е временна, защото парите могат да ти ги отнемат. Знанието – никога.” Това ми го каза един чужденец професор преди 15 години. А, кажете, не е ли прав? Колко от тия, арогантните, с многото пари, заминаха пред очите ни към централни гробища? А царските юпита какво направиха? Дойдоха от Лондон, нафукани и арогантни и врътнаха външния дълг за секунди, преди тукашните бичмета да разберат какво им се случва. Защо? Защото знаеха. И можеха да си позволят онази висша степен на арогантност, която е функция на истинското знание. Тоест, паричките са хубаво нещо, ама трябва и акъл.
За да стане тая работа, обаче, се искат известни усилия. И жертви. Хрумват ми сега, някои неща, които, ако сме честни, трябва да препоръчаме на младежта, пък, който иска да слуша.
- напуснете веднага Студентски град. Работата там е безнадеждна и мирише на гето завинаги. Ако кметът събори някоя и друга барака ще му ръкопляскаме, ама това няма да реши проблема, защото него си го направиха вузовете, които раздадоха читалните за кафенета. А и се очаква свободните наеми да паднат драстично. Мутрите с парите, дето наблъскаха коперация до кооперация сега ще се радват и на студенти-наематели. Тъй, че, бягайте от гетото.
- Ако толкова искате да се борите за някаква национализация поискайте национализация на висшето образование. Не на земята под студентски град, тя не ви решава нищо. Всяко българче има право на равен шанс, а равния шанс го дава единното образование. Нали и ние затова с данъците си плащаме и за вашето образование, за да имате вие равен шанс.Обявявайте се против платеното висше. Обявявайте се против държавни субсидии за частни вузове. Искайте си равния старт. Пък, който е най-добър, да успява.
- Проверете (ако може преди да сте почнали следването), дали вашият факултет има програми за международен обмен, дали кани лектори от чужбина и пр., както и дали изобщо тази специалност ви дава конкурентно предимство. Ако не – сменете факултета. Като така и така по цял ден дремете в интернета сравнете учебната програма на вашата специалност с аналогичната на някой от големите университети. Пуснете имената на професорите си в търсачките и вижте колко публикации в чужди издания имат и дали се появяват в Citation index. Ако това, което видите/не видите не ви хареса, сменете факултета. Или бягайте да учите навън. Това, че сте тук ви дава тактическо предимство пред наборчетата, които са в чужбина. Ако не получите добро образование обаче имате стратегически недостатък. Защото следващите вълни нафукани арогантни юпита се стягат за насам. А някои от тях знаят много, вярвайте ми. Ще им работите за 500 лева. Пък тук като останат някои университети съвсем без студенти ще ни олекне и на нас.
- Включете се в граждански инициативи, ще се запознаете с хора. Участвайте в прояви на гражданско неподчинение. Ако се случи да се сбиете и с полицията ще е супер. Ще ви остане чудесен спомен. Да не мислите, че полицаите са страшни? Ами, те да не са луди да бият деца за кефа на правителството? (Заб. от 15.01.2009 г.: Всъщност, понабиха ги. Честно казано, не очаквах, че полицаите са се лумпенизирали до там.Нищо. И това е полезно.)
- Запишете се в политическа партия. Тия дето ви казват, че политиката е отвратително нещо и не е за нормални хора много добре знаят защо ви го казват. Да седите, така, малко по настрана от манджата. Знаете ли кой е най-големия кошмар на всеки партиен лидер? Умни и амбициозни хора в първичната партийна организация. Ще ви идват на крака всяка седмица да ви правят мили очи. Голям кеф е. Пък с малко акъл можете да станете и членове на градското ръководство. На следващите местни избори, като толкова не знаете за коя маскара да гласувате, ще гласувате за себе си.
- Ако момичето, по което въздишате, си тръгне от дискотеката в мутренско БМВ – зарежете го. То, милото, ще свърши на 500 лева. Намерете си девойка, която ще инвестира във вас. И в която вие ще инвестирате.
- Не вземайте наркотици. Да ги вземат баламите. Ако сте толкова отворени ще намерите начина как да вземете паричките на наркодилърите. Те и те са балами, кво си мислите? Ако не бяха, щяха да си намерят по-смислени занимания от това да ви трепят.
- И може би няма да е зле да решите, всеки за себе си, какви компромиси никога и при никакви обстоятелства няма да правите. Кое е това нещо, тази ценност, която няма да продавате. Хайде, да не слагаме веднага много високо летвата, ама поне си кажете като за начало, че няма да правите компромиси със себеуважението си срещу равностойността на 500 лева.
Нещо такова, струва ми се, трябва да започнат да правят студентите, които не искат да прекарат живота си като „поколението 500 лева”. Ако им стиска, де. То насила хубост не става. Верно, че България е страната на чудесата и всеки тъпан може да стане министър. Ама си е още джунгла, в която оцеляват най-пригодните. А те, както сочи науката, са най-умните. Тъй, че, чети, бре, Пенчо, поне, като не можеш да организираш истинска революция. За да си направиш твоята си. На какво друго разчиташ? Че някой ще ти подаде 500 лева, ли?
Радомир Чолаков
(публикувано във в-к „24 часа” на 10.01.2009 г.)
