Ето ви за начало два цитата. Първият: „Задача на правото е не да превърне света в рай, а да му попречи прегждевременно да се превърне в ад.” И вторият: „Адът е място, в което няма логика.”
Нямате ли силното чувство, че живеем в ада? В място, в което няма логика. В него няма логика, защото полицията, следствието, прокуратурата и съдът са се отказали да налагат логиката на писаните закони и здравия разум. След като на базата на един и същ законов текст един съд може да реши едно, а друг – друго значи правото се е отказало да налага логиката и се е превърнало в наръчник за оправдаване на хаоса. Това от своя страна значи, че правораздавателната система се е обезмислила. И може да бъде закрита. Това сочи логиката. След като хаосът се възцари окончателно и победи в една отделно взета страна, то на тази страна вече не й е нужно да си играе на привидности. Победилият хаос може да се възправи в пълния си блясък и да обяви гръмовно: „Логиката е отменена! Правото е отменено! Ние победихме!”
От друга страна, дали пък не живеем в рая? На място с много ясна и чиста логика. Логиката, въплътена в принципите на додържавното,на естественото право. „Аз мога да те набия и затова ти ще се страхуваш от мен и ще ми се подчиняваш!” „Аз имам пари и мога да те купя, поради което ти ще ми се подчиняваш!” „Право е това, което аз намирам за правилно и ти ще му се подчиняваш!”
Нашата истинска мъка е, че не искаме да си признаем, че българското общество се намира в прекрасното, идилично, естествено, додържавно състояние. Нашата истинска мъка (мъката на интелектуалците, де; останалите са си много добре, даже) е, че искаме да си имаме държава, която да е като другите държави. В която полицаят да е полицай, следователят да е следовател, прокурорът да е прокурор, съдията да е съдия, кметът да е кмет, министърът – министър и т.н. В която всеки един от тях поотделно и всички заедно да излъчват власт. Да налагат ред. Да крепят някакви базисни представи за справедливост, върху които всъщност се крепи властта им. Да постъпват, прочее, логично, в рамките на нашата представа за логичното. Например, кметът, като ходи из града и чуе, че някакви борчета тормозят народа да вдигне телефона на шефа на РПУ-то и да каже: „Аркадаш, абе тука някакви мутрички ни клатят властта, я прати твоите момчета да въведат ред!” Че да се изсипят един камион полицаи. Придружени от следовател и наблюдаващ прокурор, които вече са написали обвинителния акт с ЕГН-тата и са оставили многоточие само на едно-две места за изброяване на доказателствата. Пък да хванат борчетата таман както опаковат пакетчета с бял прашец. Пък да ги натоварят барабар с прашеца и да ги стоварят пред дежурния съдия. Пък дежурният съдия да им изпраска едно бързо производство. Пък втората и върховната инстанция да потвърдят присъдата в рамките на една седмица. Пък да излязат министрите на вътрешните работи и на правосъдието на съвместна пресконференция и да кажат: „Така и така, едни бандитчета тормозеха гражданството, ама със съвместните усилия на държавните власти редът и тишината в тоз китен край на нашата татковина са напълно възстановени.” И сетне всички да се приберат при жените и децата си и да кажат: „Ей, ама да знаете каква хубава работа съм свършил!”, а жените и децата да отвърнат: „Голяма работа си мъжо/тате, велик си!”
Тук, обаче, логиката е друга. Тук кметът, като го изберат, получава от партийната централа обаждане: „Сега, ще ти пратим едни наши момчета, да им дадеш чистотата, водоснабдяването, социалните домове, стотина декара в центъра и на пет села землищата.” Момчетата стават олигарси. После идва шефът на РДВР-то и им вика: „Абе, момчета, вие сте много голяма работа, дайте моите полицайчета да ви пазят, че имате завистници, пък вие вижте там, по някой лев …”. Ако случайно стане беля и заради някакъв никъквец от Брюксел някой от София реши да тормози олигарсите и прати баретите, всички по веригата на държавната власт вкупом почват да саботират. Някой ще им звънне да ги предупреди, после белият прах ще се окаже бакпулвер, после преписката ще изчезне. После прокурорът ще впише неправилния член от закона. После съдията ще се разболее. И накрая всички ще решат, че то в закона може и да пише, че за такова престъпление се полага еди си какво наказание, ама то е ако е „тежко”, пък ние не знаем какво значи „тежко”, и ако е в „група”, пък ние не знаем дали една приятелска компания покрива дефиницията за „група” и въобще – абе законите не са написани ясно и трябва да се преработят основно, а и всъщност не е проблемът в закона, ами е системен проблем и, абе, въобще, майната му. И после в къщи викат на жената: „Я, скрий тия пари, да не гледат децата”.
Във всичко това има една прекрасна логика. Това е логиката, според която Индже войвода и Делю Хайдутин са източниците на правото и справедливостта и олицетворяват единството на властта: законодателна, изпълнителна и съдебна в едно симфонично цяло. Те грабят плячка от чуждите и раздават на сиромашката рая. Това е прекрасната, чиста логика на племето. Защо въобще си играем още на държава?
Знаете ли кое е най-хубавото? Ако господата Галев и Христов станат народни представители ще стане окончателно ясно коя от двете логики е победила. Ще стане окончателно ясно, че полицията, следствието, прокуратурата и съдът (чрез тези техни представители, които са спомогнали това да се случи) са изпразнени от съдържание. Имайки пред очи този пример, всеки член, на всяко от племената, населяващи тази територия ще може да се освободи от остатъчните си страхове от държавата и ще добие самочувствието да каже на всеки полицай, следовател, прокурор, съдия, кмет и министър: „Ти кой беше, бе, мухльо!? Аре, бегай, че да не извикам властта!”
Властта е мястото, от което изхождат редът и справедливостта. Властта не е юридическа, а фактическа категория. Тя е там, където е, а не където пише в учебниците. Като не можеш да я държиш, ще я вземе друг. Като не си в състояние да поредиш нещата, според както пише в учебниците, животът ще ги подреди. След двадесет-тридесет години пребиваване във феодален мрак ще започнат да никнат кълновете на новата държавност, както е станало в Европа. С полиция, прокурори и съдии, които ще налагат логика и справедливост. Новата управляваща класа ще го изиска. Онези полицаи, прокурори и съдии ще са истински. Сегашните ще бъдат уволнени от новата управляваща класа. За какво са й на нея парцали? И всичко ще си дойде по местата. Нищо не е в състояние да спре този процес. Освен две неща.
Първото е да се намерят по места групи от по пет-шест полицаи и следователи и един-двама прокурори и съдии, които ще усетят, че държавната власт се търкаля по земята и ще поискат да я вземат. Ще си плеснат ръцете и ще почнат солови акции като по американските филми. Без да искат разрешение от началниците. Две-три примерни акции с всички доказателства и те ще са новите началници. И всички ще им кажат: „Евала. Това са мъже. Голяма работа!”
Второто са оставките. Всички у нас се чудят, защо на Запад за щяло-нещяло министри и големи шефове хвърлят оставки, вместо да стискат властта до последно? Ще ви кажа. Защото оставката е средство да си запазиш остатъчен авторитет. Да кажеш: „Опитах, не успях, нека да дойде някой от първата група да пробва пък той.” Тогава като се върнеш в университета да преподаваш наказателен процес, студентите поне няма да ти се присмиват. И ще имаш право на втори шанс. В крайна сметка, оставката, ако не друго, ти дава право да погледнеш жената и децата си в очите. Защото, ако си отидеш заедно със свличащата си под краката ти власт и това не можеш.
P.S. И да ни слагат най-сетне предпазната клауза.
Публикувано в „24 часа”, 17.06.2009 г.
